Четири пъти, от 1999 г. до 2011 г., срещах вашето доверие да бъда кмет на града ни, а аз – 13 години и пет месеца,
изпълнявах съвестно, отговорно и честно дълга си. Допитвах се до вас, разговарях с вас, отчитах се пред вас – за всяка календарна година и за всеки мандат. Винаги – пред вас, и никога пред партия! Да, решението да подам оставка на 6 март 2013 г., взех еднолично, с което съзнателно пренебрегнах волята на десетките хиляди варненци, гласували за мен. Не изпълних цялата си мандатна програма, не приключих проектите, които вече бяха стартирани, не удържах на обещанията си пред вас – нещо, което винаги съм правил. Защото никога не съм ви обещавал повече, отколкото мога да изпълня.
През март 2013 г. поех отговорност за тежка чужда вина.
Превратът, който тогава беше замислен и осъществен от неколцина представители на политически сили, на фона на нищо неподозиращите варненци, протестиращи срещу високите си сметки за ток, повлече – и дори пожертва!, живота на един млад човек… В нашия град, в нашата красива, толерантна и интелигентна Варна, станахме свидетели на безскрупулна политическа арогантност и на нагло човешко безсрамие. И до днес не намирам отговор на въпроса “Как заспиват вечер авторите на този сценарий и с чии очи гледат очите на децата си?”. Вероятно, близкото бъдеще ще отговори и на този, и на много други въпроси, свързани с ранната пролет на 2013 г.
Защо, уважаеми съграждани, отново се кандидатирам за кмет.
Първо, защото – видя се, моята мандатна програма, моите проекти, които оставих незавършени тогава, продължиха да оформят дневния ред на града ни. Съзирам усилията, полагани от довършващите моя мандат, те да бъдат осъществени – в какъв обем и с какво качество, времето ще покаже, но не видях нищо ново да се добави към всичкото това.
Второ, защото съм подготвил сериозна и отговорна програма за живота на града ни през следващите четири години, за която ще имаме възможност да разговаряме през дните на започващата кампания. Програма, която е съобразена и с потребностите на общината ни, и с обстановката в държавата ни, и с процесите, развиващи се в Европа и в света. Да бъдеш кмет на български град през ХХI век, точно в този период, означава да разбираш и да анализираш, да предвиждаш и да изпреварваш с действията си онези актуални жизнено определящи процеси, чието развитие ще се отрази на условията за живот и труд на българите за дълъг период от време.
Трето, защото мълчах неоправдано дълго и се превърнах в длъжник към вас – моите съграждани, моето семейство, моят син. Днес, не просто желая да върна този дълг. Пред мен няма друг избор, освен да го сторя.
Силно се надявам, че ни очаква професионален, искрен и полезен разговор за съдбата на нашата Варна – както с вас, скъпи съграждани, така и с останалите участници в предстоящата предизборна кампания.
Неотдавна в една медия ме попитаха – наистина ли искам да ставам кмет отново, или тайното ми намерение е да вляза в Общинския съвет, за да участвам в разпределението на “баницата”. Никога не съм гледал на родния си град по подобен начин! Не отричам, обаче, че познавам политици, за които този циничен начин на мислене е идеология
