Кирил Стоянов живее и работи 13 години в Англия. Там се раждат двете му деца, но ги връща в България. Изгледайте 16-минутното видео:
Акцентите:
– Работя покриви. 3 г бях чирак. Често ми се иска да си хвана пътя и никога повече да не се върна в Англия. Продадох най-хубавите си години за пари. Затова съветвам, тези които сега искат да тръгнат, да знаят къде отиват и струва ли си? Всичко тук е пари, пари, пари… Нямаш социален живот.
– Бият ми се политици. Цяла България се пръсна къде ли не по света, за да изхрани децата си. Хората търпят, търпят, търпят, но вече като няма с какво да нахранят децата си, няма да търпят. Всички сме виновни, защото търпим. Даже рибите са по-свободни от нас. 2,5 милиона работят в България, 3,5 милиона навън. Умишлено държат българина беден, за да може сульо и пульо да си вее байряка.
– Двете ми деца са родени тук, но ги върнах в България с жена ми, защото тук не могат да са българи. Синът ми ходеше на българско училище. Попитах го кой е Вазов, кой е Ботев, кой е Левски? Не успя да ми отговори и взех решение да ги върна в България.
– Хората, които се чудят дали да напуснат България или не ще кажа – И тук и в България сте бели роби. По-добре е да спите при жените и децата си. Затова не тръгвайте.
Видеото:
„Хепи Енд“ – филм на Николай Барулов
Благодаря на всички, които отделиха 15 мин. и се запознаха с Киро и неговия последен ден в Англия. Мисля, че филмът постигна очакваното – да създаде обществен дебат върху изгубената ценност, наречена родолюбие. Благодаря и на хората, който помогнаха много да се случи този филм. Пред всичко на Кирил Стоянов, когото срещнах пред българското посолство по време на изборите за Европейски парламент 2014. Благодаря и на моята сестра Antonia Barulova, която засне частта от филма в България със същия този усет и старание, на които съм я учил. Благодаря и на Vesko Slavov, който бе изключително ловък зад Ronin-a за началния анонс на филма и помагаше с мнение и идеи. Благодаря и на Marina Tsekova, с която обсъждахме структурата и психологията на филма. Благодаря и на Мартин Румф, с който разработихме цветовете и на Якоб Шеа за музиката. Благодаря ви с цялото си сърце за времето, нервите и смисъла.
Публикувахте от Nick Barulov в 1 януари 2016 г.
Снимка от Видеото:
Кирил е в Англия и всяка вечер говори с жена си и децата си, които са в Стара Загора.
