Да си на 100 г! Да ходиш на работа с автобус! Това е варненецът Димитър Спасов. Рецептата му: Сутрин като се събудиш, преди да обичаш себе си, обичай другите.
Всичко, което каза столетникът:
„7 месеца съм бил на фронта по време на Втората световна война. Полковник съм от запаса. В момента работя като зам. председател на областното ръководство на съюза на ветераните от войните. Помагам на мои колеги ветерани.
Примерно, не го приемат в болницата. Отиваме, преговаряме докато го приемат. Ама аз работя и на вилата. Сея домати, пипер, …. Мечтая докато съм жив и след това да няма война независимо, че вече третата започна. Вдовец съм от 10 години. Синът и дъщеря ми също са покойници. Живея сам и се оправям с всичко без чужда помощ. Денят ми започва в
5 сутринта. Оправям си по войнишки леглото. Приготвям си закуската. В 7,15 ч вече съм чул новините. Закусвам и отивам на работа. До 23,30 ч чета или пиша нещо, ако има и лягам. За мен животът е бил лесен, защото не допусках трудните моменти да ме победят. Имал съм и черни и страшни дни. Животът ми е бил борба. В тази борба аз съм бил редник. Пенсията ми стига, защото се простирам според юргана, да не са ти краката навън. Ние ветераните вземаме 100 лв държавна субсидия. Рецептата ми за дълголетие е: Като се събудиш, преди да обичаш себе си, обичай другите хора. Не връщай никого. Аз обичам всички хора – и тез, които са по-лабави по характер към мене“, сподели столетникът Димитър Спасов, който е роден на 22 януари 1916 г.
