Кудкудякането на Марчева в комсомолски стил с Плевнята доказа каква ни е журналистиката, какви са ни партийните секретари, какви са ни новите капиталисти.
Колко мозък трябва да имаш за да наречеш народа си стадо?
– Г-н президент, не е ли и народът като едно стадо, което има нужда от водач?
– О, да, веднъж като седяхме тук с г-н Борисов и му показах стадото на тази картина, което като народът има нужда да бъде водено…
Колко мозък трябва да имаш за да сравниш Крим с Берлинския конгрес, когато
Великите сили отнемат територии от България?
Колко смелост трябва да имаш за да трепериш от страх да не изпуснеш името Пеевски?
Колко съвест трябва да имаш за кажеш, че от президентството излизаш по-беден?
Един, единствено хубав момент имаше в това интервю, когато притиснат от човешката болка държавният глава призна:
Смисълът на живота е да правиш добро, а не да бъдеш агресивен (б.а. като Борисоглу например, да беше му го казал в ефир, но фада йог).
Плевнелиев стигнал до този извод, след голямата болка от загубата на първородния си син.
Питаха го зрителите – Защо Русия ни е враг, а Турция – приятел, не можа да отговори.
