Мадам „Yes“ сама се сравни с Маргарет Тачър, не че Тачър е цвете за мирисане от бедните английски работници. „Yes“ каза по време на обсъждане на кандидатурата и за министър, че Маргарет Тачър също е била министър на образованието. Няма срам тази мадам „Yes“, след като продаде 4 блока на АЕЦ (Козлодуй) без никой да го иска. Ей, така за да се хареса на новите си господари от Брюксел и Америка. Нямаме мира от синовете и дъщерите, внуците и внучките на псевдо комунистите от времето на социализма. Нали помните, че Мадам „Yes“ е дъщеря на комунистическо величие и снаха на комунистическо величие. Не, че всички останали във властта не са, включително и Борисоглу.
Новопристигналите българи във Великобритания, както и работници от останалите държави от ЕС вече няма да получават
социално подпомагане до 4 години, дори ако работят легално на Острова. Това предвижда текстът на споразумението, договорен между експертите на европейските институции и британското правителство. Законодателството ще важи за всички граждани от Европейския съюз и предложението е изпратено до правителствата на останалите 27 страни членки с писмо от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Сделката е част от плановете на британския премиер Дейвид Камерън да свика референдум за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск изпрати до ръководителите на правителствата на страните-членки на ЕС писмо с предложения, които трябва да оформят бъдещето на Великобритания в Общността. В него влиза и предложението за спиране на социалните помощи за нови работници от страни-членки на ЕС за период от 4 години, ако бъде доказано, че социалната система на Великобритания е пренатоварена. Това означава, че достъпът до социалната система на острова ще бъде отказан на българи, поляци, унгарци, румънци и други.
Другите предложения в писмото на Туск са: детските надбавки ще бъдат индексирани с нивото в страната- членка, където детето пребивава; страните членки ще могат да предприемат действия срещу чужденци, които представляват заплаха за сигурността, а също така при опит за злоупотреба със социалните системи на държавите; британските данъкоплатци няма да отпускат пари за подкрепа на еврозоната; конкретни стъпки за по-добри регулации и намаляване на административните тежести и системата „червен картон”, която ще позволява на националните парламенти (ще са необходими 55% от гласовете на всички страни-членки в Европейския съвет) да налагат вето на законодателство на ЕС, а също така понятието „по-тесен съюз” няма да може да се използва за оправдаване на по-тясна политическа интеграция.
Въпреки първоначалните очаквания да има споразумение между Лондон и Брюксел на срещата на Европейския съвет на 18 и 19 февруари, изглежда, все по-малко вероятно резултатът от преговорите до тогава да бъде достатъчно значим, за да може да бъде насрочена дата за референдума във Великобритания.
Ако Великобритания все пак се споразумее с партньорите си тогава, Дейвид Камерън ще проведе вота за излизане от Европейския съюз на 23 юни. Към момента предварителните проучвания за изхода от референдума не показват категоричния избор на британците, но дават малко предимство на привържениците на идеята за напускане на Съюза.
Това мадам „Yes“, която е готова да продаде и душата си за да има власт.
