Интервю с Трифон Иванов, в което той казва всичко за себе си извън футбола – 3 жени, 3 дъщери, петролен и развлекателен бизнес, ГЕРБ, ….
След отказването си от футбола се захваща с петролен бизнес, но продава веригата си бензиностанции. Отвори развлекателен комплекс в Поликраище, но след по-малко от година работа, го обяви за продажба. Трифон е сред учредителите на сдружение ГЕРБ
в Търново. Участник в различни благотворителни инициативи. Страстен ловец, рибар и любител на жените.
На 22 юли 2011 г той се съгласи да отговори на въпросите на Дима Максимова за в-к „24 часа“ заедно с приятелката си Валя Панова – родена във Велико Търново, завършила е техникум по строителство и архитектура. Има 2 висши по икономика и управление и финанси и кредит от Стопанската академия в Свищов, но не е работила по икономическите си специалности. Била е началник на технически отдел в голяма строителна фирма и вече 15 години има самостоятелен строителен бизнес.
– С какво се занимава Трифон Иванов в момента?
Трифон Иванов: Почивам, карам я по-спокойно, гледам да се занимавам с неща, които ми доставят удоволствие – въобще във футболна пенсия съм. Имам лиценз за футболен мениджър, но не се занимавам с това. Как да ви кажа, в момента в България няма с какво да се занимаваш, няма какво да подхванеш, всичко е в някакъв застой.
– Построи комплекс в село Поликраище, там ангажиран ли си?
Т.И. Построихме го, готов е, отворихме кафенето и сега го продаваме.
– Защо?
Т.И.: Не е за мен това. Тръгнах да правя нещо, но видях, че не е за мен този бизнес. Аз съм малко особен човек и не мога да бъда друг.
Валя Панова: Искаше да направиш европейско заведение но в България нормално нещо не може да съществува.
Т.И.: Да, права е Валя. Да се работи по европейски у нас е малко трудно.
– В тази връзка, мислили ли сте двамата да напуснете страната?
Т.И.: Не, никога. Аз съм имал възможност да остана в чужбина, но не съм искал. Искал съм да бъда в България. Тук са ми корените, приятелите. Не виждам живота си по такъв начин.
– Ходиш ли на лов, стопанисваш ли още язовира ?
– Да, удоволствията преди всичко. По-малко главоболия, по-малко ядове … и така.
– Беше си купил за лов един БТР, когато разпродаваха от закритите поделения, ползваш ли го още?
– Отдавна не. Сега съм отдаден на други неща. На язовира имам лодки, джетове, АТВ, моторни шейни.
– Вие от колко време вече сте заедно?
Т.И.: От 4 години. Това е жената на живота ми, абсолютно.
Валя: Така е, колкото и трудно да го приемат някои. Всички неистини, които се появяват в жълтата преса по наш адрес идват от бившата му приятелка Денислава и майка й.
– Говори се, че вие сте били много близки приятелки с нея, преди да й отнемете Туньо?
В.: Аз познавам Трифон от много години, а покрай него вече се запознах и с нея. Но не сме били близки приятелки. Ние сме много различни хора и като манталитет, и като образование, и като начин на живот. Мъчила съм се много да направя нещо за нея, но тя не възприе.
– Как се случиха нещата между вас?
Т.И.: Ние бяхме много добри приятели. Тя споделяше с мен и аз с нея. След като се разделих с Денислава, Валя беше човекът, който ми подаде ръка. Все пак аз изживявах случилото се и нещата се получиха естествено. Това е!
– Какво обичате да правите заедно?
В.: Всичко правим заедно. Преди две години бяхме на почивка в Доминикана. Той реши, че ще влезе на океански риболов. Нае си яхта и аз отидох с него, въпреки че се чувствах много зле от самото влизане в океана. Получих морска болест и през цялото време бях на легло, но с него!
Просто всичко правим заедно. Заедно ходим на кафе, заедно се събираме с приятелите си, заедно сме си в къщи и не ни омръзва.
– Кой готви в дома ви?
Т.И.: Аз съм много добър на скарата. Приготвям барбекю и превъзходна риба, друго не мога. Това ми доставя удоволствие.
В.: Може да звучи невероятно, но аз имам две приятелки, които идват вкъщи, сядаме по женски, а той ни готви. Отдава му се да приготвя всякакви морски деликатеси и му е кеф.
– А кой носи парите вкъщи?
В.: Преди 4 години, когато се събрахме, шушукаха, че ще спра работа и ще живея с неговите пари. Но аз не го направих, защото не съм такъв човек. Имам си успешна строителна фирма и не възнамерявам да спирам да работя. Такава съм – трябва да ходя на работа.
Но парите на Трифон Иванов не са свършили, не се налага да го издържам.
– Поддържате ли контакти с дъщерите на Трифон?
Т.И.: Непрекъснати. Дъщерите ми ме радват най-много. Най-голямата Марина, която е на 24 години, работи в София в престижна световна фирма. Там има ниво за развитие. Добре се чувства. Средната – Галина на 22 г. е в Германия. Учи психология втора година и е доволна, че е отишла. Тя сама си избра. Бях й препоръчал друго, но тя така си реши. Още като учеше в Американския колеж в Търново си беше планирала да замине в чужбина да учи психология. Кандидатства, взе си изпитите. Но нейното заминаване беше малко непредвидено, аз не бях информиран. В един момент ми се сервира, че трябва да тръгне. Натоварихме я в колата с Валя и тръгнахме.
В.: Тръгнахме за 3-4 дни, но останахме 10, докато уредим всичко. Оказа се трудно да намерим квартира, после да я обзаведем, да я настаним.
– Двете каки разбират ли се с най-малката ти дъщеря Даяна?
Т.И.: Да, много й се радват, непрекъснато я мачкат и я гушкат, особено докато беше по-малка. Първоначално им беше малко кофти, трудно им беше, но после свикнаха.
Валя: Миналата година успяхме да ги заведем трите на почивка по Великден. Бяхме 5 дни на Костенковци всички. Даяна трябваше да е 5 дни при нас. Галина си дойде и Марина успя да се освободи. Тогава Трифон беше най-щастлив.
И на 26 декември на Деня на бащата, отново се бяхме събрали. Пристигна Дядо Коледа и донесе на всички подаръци, а Даяна си изпълни всички песнички и стихотворения и за каките.
– Тя живее при майка си, колко често я вземаш?
Т.И.: За съжаление е малко неприятно да се коментира, но ми създават спънки да се виждам с нея. Първоначално беше малка и не ми я даваха. Беше на две годинки, когато започнах да водя съдебно дело за правата си и спечелих. Подписахме споразумение, така че да мога да виждам детето – с ясни дати, примерно по Нова година, два пъти в месеца, с точно записани часове, в които да я вземам и връщам. Майка й започна да се съобразява. Вземах я. Детето си е много добре при мен. Щастливо е, свикна с Валя. Играят си. Всичко вървеше до момента, в който майка й Денислава реши, че трябва да замине за София и го направи, без да ми каже. Аз разбрах чак на втория месец, когато отидох да вземам Даяна, но нея я нямаше. Не съм я виждал вече 6 месеца.
– Не можете ли да се чувате с нея поне по телефона?
Т.И.: Не, защото майка и е заета там, работи. А детето живее с нея в хотела, където работи, дори не ми казват къде точно. Сега се чухме за рождения й ден. Обещаха ми, че ще я видя. По споразумението от 20 юли до 8 август трябваше да е при мен, но не стана и сега майка й ще си понесе последствията. Просто е неприятно за детето. То още не разбира кой какво прави и защо го прави.
– А с бившата си съпруга Марияна в какви отношения сте?
Т.И.: Говорим, когато става дума за децата. Иначе всеки пое по своя път. Не се интересувам дали в нейния живот се е появил друг човек.
– Ти имал ли си някакви амбиции за дъщерите си?
Т.И: Имах в началото. Докато бяхме в Австрия ги пробвахме в спорта. Тогава беше модерно да се играе тенис. Записах ги в един клуб. Там всеки месец имаше демонстрации пред родителите да видят на какво са способни децата им. Отиваме ние, насядали сме по трибуните.
Треньорът хвърля топката, детето я отиграва и всички ръкопляскаме. Идва ред на голямата ми дъщеря, а тя удря топката назад, вместо към корта. Малката и тя – вместо напред – назад. Тогава казах – до тук с тениса. След това бяха на плуване, но нямаха желание за спорт. Дори и да са имали заложби, те не ги развиха. Един човек трябва сам да реши какво иска да прави. Ти можеш да му дадеш напътствия, съвет, да му покажеш пътя, но не и да го накараш нещо на сила да направи. Винаги съм бил против това.
– Ревнив баща ли си? Примерно казвал ли си на дъщерите си, че не трябва да ходят с футболисти?
Т.И.: Не бях съгласен само Марина да става манекенка, защото знам какво е в тези среди. Иначе не съм ревнив, даже тя в момента живее с едно момче – Ивайло Димитров Руския. Беше треньор в „Етър“ при юношите и заминал в София заради нея. Всеки е свободен да реши с кого да бъде и какво да прави.
В.: Защо да не е с футболист, те са добри съпрузи! Когато двама души искат да бъдат заедно, никой не е в състояние да ги раздели. Въпросът е те двамата наистина да го искат. Няма лошо да си с футболист- напротив, аз се чувствам прекалено добре.
– Премиерът беше признал преди време, че е набил гаджето на дъщеря си. Ти да не би да си шамаросал някой приятел?
Т.И. Не, не съм бил никого, но много се притесняват от мен. Момичетата винаги ни запознават. Не че търсят одобрението ми, но всеки родител по някакъв начин показва това, което мисли. И аз казвам харесва ми, или не ми харесва. Но никога не съм поставял ултиматуми и не съм бил краен. Оставям на тях да си вземат решението.
В.: Гаджетата и на Марина, и на Галина са били на наши празници, не е имало никакви проблеми. Но наскоро Галя се раздели с приятеля си. Все пак Германия е прекалено далече от Търново.
– Те държат ли ви в течение на техните любови и разочарования, изживявате ли с тях разделите?
Т.И.: Те така или иначе споделят повече с майка си. Нормално е. Една дъщеря с баща си много трудно би споделила. Имат много голям респект от мен, но последното решение е тяхно.
– Как решихте да избягате от Велико Търново и да живеете на село?
Т.И.: Не сме избягали. В Самоводене сме само пред лятото. В апартамента е много задушно, а там – градина, тихо, спокойно, има и джакузи.
– На 27 юли навършваш 46 години, промени ли се Трифон Иванов с възрастта?
Т.И.: Започнах по уравновесено да гледам на нещата. Да бъда въздържан, въпреки че от време на време избухвам. По-друг човек съм вече, по-спокоен, по-мислеш и по-тежък.
– На рождения ден на Лечков звездният тим от САЩ 94 се събрахте и играхте футбол заедно с премиера. За твоя ще има ли някое мачле?
Т.И.: Не, защото аз имам забрана от лекарите. Имам операция и заради нея. Пускам се в такива срещи, но не трябва да се прекалява много.
– Бяхте на събранието на ГЕРБ за номинации на кметове в Търново. Да не би да се впускаш като Лечков в политиката?
Т.И.: Интереси в политиката нямам. Рано ми е още за политика, пък и аз не търпя някои несправедливости, които стават. Аз бях сред учредителите в Търново и не съм се оттеглял никога от ГЕРБ, но не исках да ставам нито депутат, нито кмет, нито президент. В Търново започнаха да се раздават постове и аз се дръпнах. Казах, че искам да си гледам моя живот и смятам, че с каквото съм могъл съм помогнал – с имиджа си, с положението си, за учредяването на партията.
– Имаш ли си фаворит за президент и кого според теб трябва да издигнат от ГЕРБ за кмет на Велико Търново?
– Не разбирам от тези неща и не знам кой трябва да е президентът, но за Велико търново най-полезен би бил Даниел Панов. Той е млад човек, който като шеф на общинската агенция по туризъм направи много добри неща за града. Вижте колко туристи идват.
– Злоупотребявал ли е някой с името на Трифон Иванов?
Т.И.: О, много са ме използвали. Но рано или късно човек си дава сметка и тези хора ги отстранява и ги игнорира, просто не ги зачита.
– Затова ли в един момент те обявиха за отшелник?
Т.И.: А, много глупости са написали за мен, но аз не им обръщам внимание.
В.: Той просто един път в месеца ходи на язовира, за да види какво се случва. А и обича да лови риба.
– Останаха ли ти приятели, на които да се довериш?
Т.И. Има още, много тесен кръг останаха. Иначе когато си на върха и всички говорят за теб е много лесно да те тупат по рамото и да казват, че са ти приятели. Но когато малко слезеш надолу, виждаш за какво става въпрос. Все пак има още хора, които биха ти подали ръка. То е достатъчно да ти каже две добри думи. Да можеш да разчиташ на него, ако закъсаш на пътя да дойде да те прибере.
– Къде ще е партито за рождения ти ден?
В.: Бяхме се организирали да празнуваме на морето т.г.. Там сме поканили и всички гости. Но сега, като има проблеми с детето, не знам какво ще стане. Не мога да кажа в момента дали плановете ни ще се осъществят.
– Големите ти дъщери ще дойдат ли?
В.: Галина още е в сесия. В Германия приключват около 20 август, така че няма да успее.
– Продължаваш ли да имаш слабост към цифрата 3?
Т.И.: Абсолютно. Трети номер съм играл, колата ми е с четири тройки, имам три дъщери и …. Виж как се връзва всичко!
Валя: И две жени. Аз съм втората.
– Да не би да сте сключили брак?
Валя: Нека си остане загадка.
Снимка 24 часа
Трифон с третата жена в живота му – Валя, от която няма деца и при която сърцето му спря.
Сърцето му спряло внезапно
“Внезапно спиране на сърцето след остър миокарден инфаркт” – това е записала лекарката от Центъра за спешна помощ във Велико Търново д-р Станка Димитрова Гавова в известието за смърт на Трифон Иванов. Легендарният футболист издъхна в дома си, а екипът на Бърза помощ само констатира смъртта му. Смъртният акт е издаден от кмета на с. Самоводене Николай Милаковски. А часът на смъртта е точно 10 на 13 февруари. Тъй като жена му Валя Панова отказа аутопсия, сред приятелите на футболиста се прокрадват съмнения дали лекарите са приложили адекватна терапия още при първия му инфаркт през август миналата година.
“Поставянето на стент е единственият признат метод в света при такива състояния”, категоричен бе д-р Хараламби Бенов, завеждащ кардиологичното отделение в търновската болница. Той разказа, че тогава пациентът дошъл с характерните гръдни болки и даже бил малко позакъснял, защото ги имал от предишния ден, но всичко минало добре. Трифон бил доволен от положените медицински грижи в Търново. Нито той, нито приятелката му са искали да бъде изпратен във високоспециализирана кардиоклиника.
“Установи се, че има исхемична болест и миокарден инфаркт, и се наложи да му се направи коронарография. Тъй като имаше запушване на дясната коронарна артерия, му бе сложен стент и бе възстановен кръвотокът”, обясни д-р Бенов. Инвазивната процедура била извършена през дясната ръка на пациента от специалиста в тази област д-р Николай Илиев.
Лекарите не скриха, че е имало сериозна опасност за живота му и трябва да пие лекарства до живот. Предписаха на Трифон да отслабне, да спре цигарите и да върне спортната форма. Железният защитник обаче се оплаквал, че след като отказал тютюна, доста напълнял.
При последния контролен преглед преди около месец кантарът ударил 150 кг.
“Не успя да свали килограми, дори напротив, защото при първия инфаркт бе 130 кг. Но пиеше редовно лекарствата си за холестерола, за високото кръвно налягане, за стента. Чувстваше се сравнително добре, каза, че няма задъхване при извършване на обичайните си дейности. Нямаше стягане, болки в гърдите или други симптоми, които да са предвестници на нещо лошо”, каза лекуващият го кардиолог.
Според него футболистът е имал малшанса да направи втори инфаркт. “Тъй като е издъхнал вкъщи, където няма медицинско лице, не е било възможно дори да му се направи кардиограма. Така остава неясно какъв е инфарктът, дали се е запушил стентът, или е “преден” инфаркт вследствие на прекъснат кръвоток на лява коронарна артерия”, обясни д-р Бенов.
Бил спокоен и ведър във Враца
Последната публична поява на Трифон Иванов бе във Враца миналия петък. Като председател на Зоналния съвет на БФС в Търново той се включи в съвещанието на ръководството на областния футболен съвет с ръководителите на отбори от регионалната мъжка “А” група.
Според присъствали на срещата Иванов бил ведър и спокоен, разказал за златното време на 1994 г. Бързал да се прибере по светло, за да има време да се подготви за посрещането на Трифон Зарезан в неделя, когато очаквал много гости за имения си ден.
Не можа да види второто си внуче
„Трифон го няма вече. Тъжно е на всички ни, които го обичахме и бяхме до него, каза първата съпруга на Трифон Иванов – Марияна, от която легендарният защитник има две дъщери – Галина и Марина.
„Разведохме се преди време, но не сме спирали да се уважаваме. За мен той си остава Трифката – добряк, страхотен баща. Не може да си представите колко много обичаше двете ни момичета и правеше всичко за тях. Обичаше и внуците си – големия Красимир и малката Никол, която е само на четири месеца.
За съжаление Никол така и не можа да я види, защото тя живее в Германия с майка си и баща си. Трябваше да я види за Великден, но… Господ го прибра на небето. И вместо децата да дойдат на светлия празник, за да се радват на татко си и дядо си, сега идват за погребението му…”, добави просълзената Марияна.
