Сравнете ги?
Единият Икона, другият Бандит
Единият За Чиста и Свята република, другият за Робство срещу пари.
Единият мъченик за Свобода или Смърт, другият циник за власт или платени протести.
На единия Баща му строг и справедлив. При спор хората от Карлово са ходили при него, той да каже. Дядо му на другия насилник на жените, докато мъжете им са на фронта. Връщат се и го
убиват с камъни.
Сравнихте ли ги?
Единият Светец 143 години, другият ни лъже и манипулира вече 6 години.
За да почетем паметта на Васил Левски ще напишем какво каза пра пра внучката на сестра му Яна и нейните сини очи:
„За да бъдем и хора, и българи и да ни има е много важно да живеем честно и достойно, да носим отговорност за поведението и избора си“. Това каза Христина Богданова, пра-пра-внучка на Васил Левски в предаването „Тази сутрин”.
„Днес Апостола вижда, че много трудо правим избори и много трудно ги отстояваме. Трудно ни е да носим отговорност за действията или бездействията си. Това е много голям проблем и това е един от основните му завети – да имаме куража и смелостта, да имаме погледа да направим избор как ще живеем. Едно от водещите неща, които определят характера и избора на Васил Левски, е неговото семейство. Имал е изключително семейство, в което почитта, честността, себеуважението, личното достойнство са били на почит. Баща му е бил много справедлив човек. Хората от Карлово са ходели при него когато имат спорове и разправии, той да каже. Последната среща на Васил Левски с майка му Гина е на 6 декември, малко преди да бъде заловен на 27 същия месец. Майка му е била много куражлия, не е показвала болката си, но в един момент просто се разплаква. Левски, много смутен, я пита „Защо плачеш, мамо?”, а тя отговаря „От радост, сине, от радост”. Когато залавят Левски Гина слага цвете в забрадката си, откъсва още цветя и тръгва към дома на Яна в Карлово с гордо вдигната глава. Гина прегръща внучетата си и казва „Елате, деца, да ви закича – днес е голям празник. Левски увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година. Хората в Карлово разбират веднага, но никой не смее да каже на майка му. Един ден отива в църквата и на игумена му казва „Моля те, кажи ми какви са новините” и той отговаря „Не мога да излъжа в Божия храм” и тогава Гина разбира, че Левски е обесен. Тогава, както Левски е заръчал, майка му вади неговите коси от сандъка и ги носи в църквата, за да ги опее игумена. Косите на Васил Левски е трябвало да бъдат погребани, но Гина ги пази до смъртта си, след което косите остават в Яна. През 1907 година родствениците решават, че е по-редно тези коси да бъдат изложени в музей. Тогава Яна дарява косите със завета те да бъдат оставени на подходящо мяста, така че да може младото поколение да помни този мъченик за нашата свобода“, разказа Богданова.
Българската икона.
