Тодор Живков горе при Свети Петър отговарял за предателите на България, първо той ги
приемал. Петко Бочаров на снимката вдясно почина днес на 97 години. По този повод една журналистка написа следното в профила си в социалната мрежа:
„О, здрасти, здрасти, дойде ли ми най-после на мушката! Откога те чакам, бе! Докато бях на власт ми се кланяше, а после като паднах ме плюеше…
Така тази сутрин Тодор Живков посрещнал Петко Бочаров, се казва в комюнике от канцеларията на Свети Петър.
Кой е Петко Бочаров?
Роден е на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Deutsche Welle“. На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама не!“, с която става още по-известен. През последните години пише предимно за вестник „Новинар“.
През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност. Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.
