Богомилите се завърнаха с международен културно-духовен събор от 8 до 10 април там, където ги изгориха през 15 век, във
Велики Преслав, до Шумен.
Според Варненският и великопреславски митрополит Йоан събитиего е смущаващо християнската съвест. Съборът ще бъде съпътстван от симпозиум на тема „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа“. Организатори са Фондация „Виделей“, сдружение „Велика БОЛГАРИА“ и едноименният вестник, ВИП „Комюникейшън ПР“, „Магнум Опус“, вестник „Посоки+“, „Богомило-катарски център“, „Духовен център Слънце“, НПО“Геум“и др.
Митрополит Йоан:
„Като се въздържам от коментар относно „приноса“, който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие ще си позволя две неща.
На първо място отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, който иначе с гордост обича да се определя като православен, продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни“ учения, само едно от които е богомилското. Второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е – вярно следвайки завета Христов като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си“ (Мат. 10:14), написа в дълго обръщение Митрополит Йоан.
Богомилството е едно от малкото неща, които България е дала на света.
И то е износът извън пределите на тогавашна България на принципа на свободата. Стремежът към просветление, където преходното се превръща във вечно, а всекидневното се озарява от копнеж по безсмъртното битие, е неизменен спътник на българския народ от незапомнени времена. Този стремеж намира израз в богомилството, което става основа за изграждането на нова, устремена към бъдещето култура. Това е основание за високо национално самочувствие на българите.
Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие. То освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия.
Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.
Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений. То е до такава степен убедително и безспорно, че не е необходимо да бъдем великодушни, за да сме справедливи в оценката си за него. Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.
Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината.
На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни. В много от тях авторите се спират предимно върху социалните аспекти на богомилското движение. За сметка на това пък, съвсем малко внимание се отделя на езотеричната страна на учението. Ще се позовем върху религиозно-мистичната същност на богомилството опирайки се на стари писмени източници и с помощ на с оценки на видни историци и писатели.
В историята на човечеството има епохи в които настъпва възход на духовността. Такъв е периодът през X век, когато в тъмните средновековни дълбини по нашите земи заблестява светлината на богомилството – най-забележителното явление в българската история. Родено от необятната мъдрост на Изтока, богомилското учение тласва развитието на европейските народи по нов път. Като мистично и същевременно социално движение, то оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация повече от 400 години. Богомилството става причина за появата на редица еретични движения, които разтърсват устоите на държавите и премахват догматизма и измамата на средновековната православна и католическа църква. Отрекло ортодоксалността в нейните ритуални и организационни форми, това анти – църковно учение е повече от реформаторско. Епохално е влиянието му върху духовния и социалния живот. Обикнато и възприето от различни съсловия на обществото, то поема своя път през вековете.
Хари Салман, философ от Холандия, казва в беседата си на 8 юли 1997 г. в София: През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът за да се разпространи в другите страни – Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред но те се оказвали опасни за официалната Църква.
Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи. Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция.
То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и
космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си
идеи в редица страни, и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват
Реформацията. Богомилството съдържа същноста, есенцията на световната мисъл. България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история са незаличими. Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи. Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална независимост и открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпространяват учението според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български дух, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори и след падането на България под османска власт пренесеното на запад богомилство продължава да живее, давайки импулс на народите към духовна и социална свобода.
Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на средновековните държави… В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията кояте е най-могъщата институция през средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, заунищожаване на „неправоверно“ мислещия човек. Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят. Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове…
Но в Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Това са идеите и борбите на пред реформаторските и реформаторски учения и движения.
За богомилството пишат много историци и изследователи, които дават различни оценки на този български феномен. Едни го отричат, други – възхваляват. Някои принизяват и омаловажават неговата роля и значение за духовното израстване на народите през Средновековието, но
обективните и непредубедените учени подчертават реформаторския му дух. За повечето автори богомилството е национална гордост и е най-светлата страница в българската история българският принос в европейския духовен живот, за други то става причина за гибелта на Първото българско царство и падането на народа под чужда власт. Според неговите противници,
богомилите са рушители на православието и виновници за упадъка на България.
Източник за втората част на материала:
Истината за богомилите от Николай Николов
