Получихме мейл от 33-годишния български гласоподавател Едуард Валериев, който сам се е нарекъл гласоподавател, и в мейла си коментира предизборната кампания така:
Политическата кампания! Като всяка друга. Изреждат се същите лица, обещават едни и същи неща, които сме чували до втръсване на предишни избори и които отдавна трябваше да са изпълнили. Ругаят се по телевизионните студия кой къде оплескал работата в неговия мандат. Тези, които са били опозиция в парламента и са подкрепяли едно или друго решение на управляващите, някак гузно се пъчат, че са се мъчили да променят нещо, ама видите ли никой не ги чувал. Стара позната картинка. Кампания на оправданията и на взаимните упреци. И на залаганията- „тука има, тука нема” лидерски дебат между ГЕРБ и БСП. Български игрален филм, достоен за Оскар.
Уютно им е в тези роли на нашите политици. Знаят си номерата, прехвърлят си горещия картоф , менкат си мандати и каруцата върви. По един и същи начин.
Писна ни да се возим в каруца и да кретаме на опашката на европейските държави. Вече искаме мощна кола и ако може да я зареждаме на нормални цени.
Всичко щеше да мине по стария политически сценарий, ако на изборната сцена не беше излязъл българският Тръмп, както „Ню Йорк Таймс” нарече бизнесмена Веселин Марешки. Само че той се превърна не само в Тръмп, а и в трън за старата политическа класа у нас. Всяка негова поява по медиите и сред хората боде разяденото от корупция тяло на т.нар. елит, защото никак не им е приятно да чуват истини и въпроси, на които отдавна чакаме отговори. Разглезихме политиците с мълчанието и търпението си. Ругаем ги на маса сред приятели, а после отиваме до урните и пак избираме същите, за да продължим да ги ругаем. Затворен кръг, от който сякаш излизане няма. Е
мисля, че вече има. И това никак не им харесва. Когато Марешки говори за почтеност в политиката, това им напомня за задкулисните сделки и зависимости, на които слугуват. Когато говори за професионалисти в управлението, се сещат как точно самите те са станали депутати, без никакъв опит и постижения. Мисълта, че читави хора могат да ги изхвърлят от топлите депутатски местенца, ги ужасява. Много е приятно сигурно да си седиш в скъпата държавна лимузина, да ползваш финансови и всякакви други екстри, без да си ги заслужил и без да правиш нищо за този народ, който те е поставил на високо. Лесно се свиква с този живот, но и лесно се пада от този пиедестал. Нашият народ го е казал мъдро „Пази, Боже, сляпо да прогледа“. Плащаме си данъците и отглеждаме с тези пари търтеи, които надменно ни гледат от парламентарната трибуна и бързо се вживяват в ролята на богоизбрани и си играят с живота ни. Затова Марешки им е неудобен. Защото
се е доказал какво може, не говори празни приказки, а действа. В него те виждат това, което не могат да бъдат. И това ги плаши. Ако американците го сравняват с техния Тръмп, то е защото и той разбута системата и показва на хората, че могат да живеят по друг, много по-добър начин. Народът не харесва вече старите политици у нас, те пък се опитват да неглижират Марешки. Удобните социолози още в президентската кампания принизяваха резултата му. Фактите обаче ги опровергаха. Така ще стане и на 26 март. И не защото ще му помогне сравнението с Тръмп, а защото на призваните да променят обществото винаги им е дадено да са трън в очите на остарялото статукво.
