Нека да видим важните неща. Румънският модел. Обща позиция – против, и БСП, и ГЕРБ и ДПС и Реформаторски блок. Децентрализация и данъците да остават в общините. Говоря за ключови десни политики, които би трябвало дясна партия да защитава. Против БСП, против ГЕРБ, против ДПС защо? Защото са свикнали да гушат всичките пари, след това да ходят и да ги подаряват на хората от които са ги откраднали. Здравей, аз ти откраднах парите, сега ти ги подарявам, моля бъди благодарен. ДДС върху храните – обща позиция БСП, ГЕРБ. АЕЦ Белене, един от големите грабежи – обща позиция БСП, ГЕРБ. КТБ – обща тишина, БСП, ГЕРБ. Къде разликата?
Дори в този разговор, когато каните лидерът на една политическа сила различна от БСП и ГЕРБ и за разлика от тях има напълно ясна дясна политическа програма, ние водим разговор за техния фалшив мач. Хората като са облъчвани с такава социология ще повярват. Те са едно и също нещо. Ако има проблем на българската демокрация това е липсата на всякаква разлика между БСП и ГЕРБ. Техният мач е за порциите. Дайте да разграничим мачовете. Българската политика през последните години за огромно съжаление и за огромна вреда на всеки гражданин преди всичко се превърна в спортно състезание, надприказване, надхитряне, кой ще извади по-сочния компромат, за да вземе 1 глас повече, за да е в по-силната позиция, когато започне рязането на баницата. Да си отговорим на въпроса, какво представлява демокрацията? Защо се явяваме на избори. Моят отговор е малко труден за този тип хора, които си представят надуване на мускули и след това надграбване от общото благо. Основният проблем на България е, че законът престана да е оръжие на слабия. От древността до днес,
от римско време важи тази максима – Законът е оръжие на уязвимия. Този с мускулите, този с бухалките, този с пищовите, той може да въздава своето, без закон. Този обаче който иска да се учи, да гледа семейство, да не вреди другиму, да спазва християнския закон да не вреди другиму. И въпреки това на основа на усилието си, на учението си, на зора си, на таланта си, защото не сме еднакви, да се развива, да успява, да напредва, да ръсте по обществената стълбица, той е слабият, той има нужда от закон. Защото той не се разправя с пищови и с насилие. В България стана така, че бухалката от 90-те години я замени съдийско чукче, анцуга от 90-те – алена прокурорска тога, властта стана оръжието на силния, власта е още едно оръжие за натиск, за грабеж, да крадат все повече, а тези които са ограбени да работят все повече, да учат все повече и да са все толкова бедни.
– Защо това ваше послание не стига до повече от 2,4 % от избирателите. Имате ли обяснение?
– Ама хич не ги гледам проучванията. Имаше един мач преди седмица – „Барселона“ – ПСЖ. Представяте ли си 5 мин преди края на мача Меси да обяснява пред микрофоните, защо губят. Ами щяха да загубят. Мачът е 90 мин, тича се до края и в името на цели. Същите тези социолози, ако го кажат по друг начин, ще кажат, че ние 3 пъти сме увеличили подкрепата си в рамката на кампанията. Независимо, че социолозите нагло лъжат за числата, не могат да излъжат за динамиката – 3 пъти в рамките на капанията. Защо, защото говорим истини. Защото се бием за принципи, а не да участваме във властта. Да се върна на оръжието на слабия. Демокрацията е създадена да опази слабия от царе, от султани, да опази градчето, общината от местни феодали и башибозуци, да опази труда на хората, да опази семейството, да опази имота. В какво се превърна българската демокрация – в инструмент на местните феодали да векуват, в инструмент на властта по демократичен път да произвежда султани и царе, които да ограбват целия доход на населението за да могат после с широка ръка да му го подаряват. Кой се оказа слаб в тази наша България? Оказа се
предприемчивият човек, бизнесмена, рекитиран от чиновници, от партийни секретарки, от кого ли не. Оказа се слаб човекът, който цял живот се образова, защото утре отива на конкурс и го губи или въобще не го допускат до конкурса, защото тя партийната секретарка вече се е настанила.
Всичко, което каза Радан Кънев във видеото:
