В Деня на Ботев, много силни думи на Иво Христов от трибуната на Народното събрание:
България изтича! Държави са си отивали не от войни и катаклизми, а защото си е отишъл духът. България изтича с умовете си, с младите хора през терминал 2 и няма да се върнат. България изтича с бабите, които отиват да гледат внуците си в чужбина. България изтича с умирането на всяко село. България изтича всяка минута.
Нямаме обща идея и обща цел. Когато завият сирени след малко, те раздират тъмата на историята и се появяват сенките на живите мъртъвци. Те ни гледат от вечността. Вечно живите мъртви. Един умен човек, който по настоящем е портиер в Софийския университет ми разказа следното:
Пътувах от София до Варна и гледах от влака светлинките на България. Тъмнина и тук там нещо свети. България е като войската на Самуил. Слепци с очи и тук там някой виждащ. 2 юни не е дата, 2 юни трябва да бъде всеки ден.
Ясно е, че това е невъзможно. Затова ето ви линк към 20-те стихотворения на Ботев, толкова малко и толково много. Гений! Четете поне днес!
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=1&LangID=1
