На вниманието на всички русофили! Лъсна задника на Путин в изявлението му за 100 г Октомврийска социалистическа революция – единственият опит в историята на човечеството да се смени системата бедни – богати и нещастни към по-справедлива – само богати и щастливи.
Капиталистът Путин каза следното:
Днес припомняйки си уроците извлечени в Руската революция през 1917 г, ние си даваме сметка колко нееднозначни са били нейните резултати, как сложно са били преплетени негативните и трябва да признаем положителните следствия от тези събития. И да търсим отговор на въпроса – Нима тогава беше изключено страната да продължи развитието си по еволюционен път, с последователно и постепенно движение напред, а не чрез революция, с цената на разрушаване ва държавността и прекършване на милиони човешки съдби.
7 ноември 2017 г.
Ето ви друг, един истински коментар за 1917 г:
Днес всякакви хора ще се изкажат къде емоционално, къде експертно – или „експертно” – по повод стогодишнината от едно епохално събитие – Октомврийската революция в Русия. Повечето хора, по станал им вече навик, просто ще махнат с ръка, някои ще понапсуват болшевиките, че след революцията „изколили милиони” и „донесли на света само нещастие”, и ще отминат този ден. Потънали в своите си проблеми и/или възприели по една или друга причина елементарните обяснения на елементарни хора, вероятно те никога няма да го разберат, както няма да разберат и какво губят от това.
Не можем изцяло да го осъзнаем и обхванем дори ние, които се интересуваме от онези събития и техните последствия, които четем, гледаме и превеждаме материали с факти и анализи за тях. Слабо определение е дори да се каже, че събитието е епохално. За да се докосне до него, човек трябва да
се опита да се потопи в атмосферата на Русия през онези години. Да се опита да си представи какво е било в главите и сърцата на мъжете, които са нямали друго, освен ръцете си, и са били принудени да продават евтино труда си, бидейки на ръба на оцеляването – но прекрасно осъзнаващи, че привилегированата класа се възползва от безизходицата им, за да им подхвърля жълти стотинки за труда им, – които гладни, жадни и измръзнали са лежели в окопите да водят война, без да знаят защо. Да се опита да си представи надеждата в очите и сърцата на жените, на които са били обещани – а след това и изпълнени! – така жадувани от тях неща: мъжете им да се върнат от фронта; да имат хляб за гладуващите си деца и земя, с която да изхранват семействата си; да имат нещо повече от статут на подчинени вкъщи. Да се опита да си представи как една шепа хора надхитря целия огромен царски репресивен апарат, мобилизира милиони души и разнебитената руска икономика и отблъсква атаките на пет големи държави – веднага усетили заплахата, че революцията може да се повтори и на тяхна територия – и вътрешната контрареволюция, разполагаща с огромни ресурси и вкопчила се здраво в своите привилегии, предизвикала дори братоубийствена гражданска война. Тази шепа хора побеждава всичките си противници и овладява най-голямата държава в света.
Опитайте се да си представите тези неща. Само тогава бихте могли поне малко да се докоснете, а после
и удивите, смаете и може би преклоните пред мащабите на това събитие. Не може да бъде осъзнато по никакъв друг начин. Още по-малко с елементарни определения или няколко изречения. Простото махване с ръка и отминаването му е може би една от големите трагедии на нашето съвремие. Да не се опиташ да разбереш едно основополагащо събитие в историята на човечеството е умопомрачително. Може би е защитна реакция, защото се чувстваме нищожни пред него. Може би защото днешните ни разбирания се разминават с последствията от революцията и затова я омаловажаваме и отхвърляме. Може би защото животът ни се е подредил така, че не се притесняваме дали ще имаме какво да вечеряме, като в същото време забравяме, че и днес, при целия технологичен прогрес и създавано огромно богатство и храна, все още има стотици милиони, които заспиват гладни. Които отново продават телата си, за да оцеляват. Които отново водят войни, без да знаят защо. Те са истинските „спящи клетки”, които един ден отново някой ще събуди, както това се случва в Русия преди сто години, а после и на много други места. Тази мисъл ужасява ругаещите Октомврийската революция – привилегированата класа днес и нейните слуги. И с право.
Автор – варненецът Илиян Станчев
профил във Фейсбук – https://www.facebook.com/iliyan.stanchev?fref=pb&hc_location=friends_tab&pnref=friends.all
