Дори Господ не би качил 4-годишно бебе на моторна шейна, отделно, че е в Работно време. Проблемът е, че всички около всичко можещият министър председател се изживяват като Господ. Той пък учи 2-годишния си внук, не на зайчета байчета, а на щанги и карти, тоест на
хазарт, на далавери, на Господ още от 2-годишна възраст.
Господ обаче е един. Всички останали сме смъртни без значение как ни е името – Бойко Борисов, Ивайло Московски или Делян Добрев. Всички сме преходни, но приживе се правим на Господ, докато той не ни напомни, че сме смъртни. Че само той е безсмъртен. Че каквито и да ги вършим тук на Земята нищо откраднато или създадено не можем да занесем на оня свят. Няма катафалка с ремарке.
Преди седмица пуснахме един материал за Часът на Истината. Часът, когато без значение кой си, колко си богат и колко голям Господ си, един ден се изправяш пред
Смъртта. Сам. Едва тогава разбираш колко си грешен. Колко нечовешки дела си сторил. Че вече нищо от това, което те е блазнило преди не те вълнува – къщи, палати, коли, яхти, жени, пари ….. Че няма нищо по-важно вече от тревичките, от птичките, от още една секунда, още една минута, още един ден живот.
Дори ГОСПОД не би качил 4-годишно БЕБЕ на МОТОРНА ШЕЙНА, отделно, че в РАБОТНО ВРЕМЕ ПРОБЛЕМЪТ е, че всички около ВСИЧКО МОЖЕЩИЯ министър председател се изживяват като Господ ТОЙ пък учи 2-годишния си ВНУК, не на ЗАЙЧЕТА БАЙЧЕТА, а на ЩАНГИ и КАРТИ, тоест на…
