Днешните ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТИЙНИ СЕКРЕТАРИ са ПО-НАГЛИ и ПО-ЛЪЖЛИВИ от СОЦА, в пъти ПО-ЖЕСТОКИ и НЕЧОВЕЦИ. Справка – МОШЕНИКЪТ ЮНКЕР, МОШЕНИКЪТ ДОЛ, МОШЕНИКЪТ … ПРОПАСТТА между НАЙ-БОГАТИТЕ и НАЙ-БЕДНИТЕ става все по-голяма. 18% от младежите до 24 г НИТО УЧАТ, НИТО РАБОТЯТ. Само 29% от българите могат да използват компютър

Днешните европейски партийни секретари са по-нагли и по-лъжливи от соца, в пъти по-жестоки и нечовеци. Справка – мошеникът Юнкер, мошеникът Дол, мошеникът



Бандит, мошеникът еврочиновник, …
Партийният секретар Дол също като Брежнев на времето похвали съвременният Тодор Живков, като го нарече Бандита най-добрия шеф в Европа. Тази измама и по-време на гнилия социализъм го нямаше. Ти да наречеш измамникът на най-бедната и най-корумпирана държава – най-големият шеф в Европа е нямам думи. Правете си извода началниците на най-големия шеф какви са.

Пропастта между най-богатите и най-бедните става все по-голяма
18% от младежите до 24 г. Нито учат, нито работят. Само 29% от българите могат да използват компютър.

Пропастта между най-богатите и най-бедните у нас се увеличава. 18% от младежите до 24 г. нито учат, нито работят. Само 29% от българите могат да използват компютър.
Най-богатите 20% от населението получават средно 8 пъти повече от най-бедните 20%. Данните са на Евростат. Преди година разликата в доходите им е била 7 пъти, а през 2012 г. – 6 пъти.

Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в „критично положение“, става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. България получава оценка „критична ситуация“. Има опасност България да попадне в най-рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси.

Освен неравенството на доходите най-тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. През 2012 г. 49% от българите са били в такава опасност. През 2014 г. делът им пада до 40%, но оттогава



положението не се е подобрило. Като критична е определена и ситуацията с високия процент младежи на възраст от 15 до 24 г., които нито учат, нито работят – към края на 2016 г. те са 18% от населението.

България получава най-ниската оценка и за ефекта на социалните помощи върху намаляването на бедността, както и за незавидното ниво на дигитални умения – само 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. могат да работят с компютър.

С 13.8% рано напускащи училище деца и младежи страната ни попада в по-леката категория – „под наблюдение“. Тревожното обаче е, че този процент се влошава – преди 6 години делът на рано напускащите училище е бил 12.5%. Въпреки предприетите през последните години мерки за ограничаване на отпадането от училище те все още не са показали ефективност, отбелязва Еврокомисията. Припомня се, че у нас бе въведена задължителната предучилищна подготовка, екипи от специалисти на местно ниво бяха ангажирани да откриват и подпомагат отпадналите ученици, за да ги върнат обратно в училище, беше организирано и допълнително обучение по български език за ромите и др.

Според ЕК под наблюдение трябва да са също така грижите за децата под 3-годишна възраст, както и заетостта, въпреки че тя расте непрекъснато през последните години и вече надхвърля 70%.

България се изправя пред сериозни предизвикателства и по отношение на част от индикаторите за защита на социалните права, се посочва в последния доклад на Брюксел. Ромите и децата от бедни семейства са



със затруднен достъп до качествени образователни и здравни услуги. Разходите за социално подпомагане са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност в страната.


Подобни новини