60/40.
Мутренската държава дава 60% на богатите, средните и бедните не ги искат, защото при 0 работа, трябва да плащат 40% на работниците си.
По-евтино на чорбаджиите им излиза да уволнят работника и го пратят на борсата.
За най-малките фирми да не говорим. Те няма какво да ядат, а ти чакай да плащат на работници. А и не всички малки са изрядни към държавата и не могат и миришат 60/40.
Доказателството е в заявките за тази мярка.
Все фирми, които имат пари и не им трябват, но ги вземат, защото не е луд, който яде баницата.
Частната фирма на Домуса /в превод от турски – Свинята/ – футболният клуб Лудогорец поиска 60 процента държавни пари.
Тизи пари са изработени от Народа, но Домуса ще ги гушне и щели да ги даряват.
С чужда пита, помен.
По света го направиха човешки, а не като нашите мутри.
В много държави раздадоха на най-бедните безвъзмездна помощ.
В Америка го измислиха по-елегатно. Дават кредити, но при други условия.
Фирмите, които вземат заем от държавата после с документи, ако докажат, че са ги раздали на работниците за заплати тези пари им се опрощават, тоест фирмите не ги връщат.
А в България кредити, кредити, кредити за робите за да е пълно робството, до гроб.
