Софиянци.
Гневни на властта:
Не ни пускат в София с по 2-3 деца в колата, а ние бяхме на село да ги приберем от баба им и дядо им. Ще минем през нивите.
Десетина вече са арестувани, а колите конфискувани, защото не спрели на КПП-то и не се подчинили на полицейска заповед. Оказали са съпротива.
За арестувани преминали през нивите все още не се е чуло.
Полицията смята да прати патрули и по заобиколните пътища през нивите, но за целта няма наличен състав от полицаи.
В момента в щаба умуват налага ли се да включат армията в заграждане на София.
Единственият път по който можат да се приберат остава този показан на снимката. Това разбира се в рамките на шегата.
Рано в понеделник обаче Бандита се уплаши на гнева на върнатите и започна да мисли как да ги пусне с някой финт Пунта Мара, защото идват избори.
Френският писател Паскал Брюкнер роден 1948 г коментира коронавирусът така:
“Това е всеобщо вкарване в старчески дом на хората над 65 години. Инфантилизират по-възрастните, под претекст, че ги защитават. Отричат напредъка на изминалия половин век и факта, че спечелихме още 20-25 години към очакваната продължителност на живота в относително добро здраве. Застаряващата старост се отдръпна, радваме се на нова пролет през есента и успяхме да отдалечим зимата. Непрекъснато ни повтарят, че смъртта и животът са тясно свързани, че трябва да приемем този неумолим закон: разбира се, но гениалността на модерността е в това, че измести курсора и забави мига на развръзката. На 60, 70, 80 г. ние изпитваме абсурдната радост, че все още сме живи и активни на възраст, на която нашите баби и дядовци вече са били в гроба. Това е двусмислен сезон между милостта и краха и не е без значение. Истинският въпрос е: кой е стар и на каква възраст? Рисковете за един 70-годишен човек в добро здраве са по-малки, отколкото за 40-годишен човек със затлъстяване.”
