На 92 години почина великанът Антон Дончев, авторът на „Време разделно“, който ни завеща:
Не телата, делата са важни.
Народното събрание започна своето заседание с минута мълчание в негова памет във времето разделно на парламента.
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г.[1] Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Политическа дейност
Антон Дончев е съучредител на комитет „Съзидание“, състоящ се от приближени до БКП до 10 ноември 1989 г., а понастоящем – до БСП и президента Георги Първанов, писатели, издатели и спортни дейци.
Семейство
Първата съпруга на Антон Дончев е българската шахматистка Евелина Троянска. Антон Дончев се жени втори път на 79 години за 64-годишната Райна Василева, преди това журналистка от БНР.
Творчество
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман [необходимо е уточнение]. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. [3]
Скандали
В редица съвременни източници се сочи, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“.[4][5][6][7][8]
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития.[9][10] Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на неистински исторически документи.[11]
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[12].
Предложения за Нобелова награда
Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за Нобелова награда за литература 50 години след връчването на наградата,[13] а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.[14][15]
Въпреки това според някои български вестници Антон Дончев бил предлаган 3 пъти за Нобелова награда за литература, ставайки втория българин, предложен за наградата. Според тези публикации номинацията му е оттеглена заради интриги на завистници.[16] Отново според българския печат, през 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006 г. го изпреварва турският романист Орхан Памук.[17]
Смърт
Академик Антон Дончев умира на 20 октомври 2022 г. във реанимацията на ВМА София, след прекарано сърдечно заболяване.[18]
Библиография
„Сказание за времето на Самуила“, 1961 г.
„Време разделно“, 1964 г. (33 превода на чужди езици към 2008 г., екранизиран през 1987 г.)
„Девет лица на човека“, 1989 г.
„Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г.
„Странният рицар на свещената книга“, 1998 г.
„Трите живота на Кракра“, 2007 г.
„Легенди за двете съкровища“, 2015 г.
„Сянката на Александър Велики“, 2016 г.[19]
Филмография
„Време на насилие“ (1988)
„Милионите на Привалов“ (1983)
„Завръщане от Рим“ (1976)
„От другата страна на огледалото“ (1977)
„Изгори, за да светиш“ (1976)
„Глутницата“ (1972)
„Калоян“ (1963)
Награди и отличия
През 1999 г. за романа си „Странният рицар на свещената книга“ Дончев получава наградата за балканска литература „Балканика“.
През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[20]
През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.[21]
Носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г.
Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.)[22].
Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина[23]
Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (с протокол №5 от 19 ноември 2010 г.)[24][25]
През 2014 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[26]
